ОНАЗИ НОЩ
изпълнена с любов, преливаща...
Без думи всичко беше казано,
а поривът един в друг ни сливаше.
Стояхме дълго, обвити пламенно.
Забравихме проблемите за утре.
Онези часове на нежност тайнствена,
прекарахме в целувки до полуда.
Вълшебна приказка, която бързо свършва,
наречена от всички кратичко - любов.
Божественото изживяване,
за което човек на всичко е готов.
Но утрото дойде и даже спомена,
ми дава смисъл да живея пак,
защото тази нощ, като сълза отронена,
ще ни дари отново миговете сладък грях.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
