May 3, 2006, 12:08 AM

ОНАЗИ НОЩ

  Poetry
734 0 3
Онази нощ не мога да забравя,
изпълнена с любов, преливаща...
Без думи всичко беше казано,
а поривът един в друг ни сливаше.
Стояхме дълго, обвити пламенно.
Забравихме проблемите за утре.
Онези часове на нежност тайнствена,
прекарахме в целувки до полуда.
Вълшебна приказка, която бързо свършва,
наречена от всички кратичко - любов.
Божественото изживяване,
за което човек на всичко е готов.
Но утрото дойде и даже спомена,
ми дава смисъл да живея пак,
защото тази нощ, като сълза отронена,
ще ни дари отново миговете сладък грях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...