Jul 18, 2005, 1:25 AM

One More Kiss Dear..

  Poetry
1K 0 7
One More Kiss Dear..
Vangelis

Не исках много
само да ме прегърне някой
после горчиво си тръгвах
нямаше значение кой
не бяха любовни истории
в тъмното се сбогувах и нямаше утре
там където дъждът плачеше
заради моите сухи очи
там блестяха самотните улици
и се отразяваха светлини в светлини..
Онази нощ бе по различна,
трептяща от напрежение,
събрала всички стихии,
и имаше хорове от разгневени ангели,
и яростни мълнии преплетоха нещо,
и урагани свистяха и клони се чупеха,
и светът се рушеше от отчаяние,
тогава просто се вкопчихме,
полудели от страха за загубване,
в малките си светове разрушени,
това беше нашия вик във вселената
пронизителен и зовящ милосърдие
и тогава стана необичайно и тихо,
и стана ден и слънцето светеше,
а ангелите отлитаха нейде с бурята,
и стана тихо, като при сътворение,
и прегърнати се усмихвахме,
а около нас се виеха дъгите,
но не се пускахме, здраво преплетени,
и тогава нещо се случи,
някакво разместване във вселената,
нови светове сътворени избухнаха,
и преминахме през тунела,
това не беше любов, беше повече.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© И.Маркова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Анета и аз докато го писах го виждах, радвам се че съм успяла да го предам като усещане и е възможно да се визуализира..
    много ти благодаря за този коментар!
  • към писателче - ще се радвам да ми разкажеш за резервите си
    за бравото, благодаря
  • За мен беше удоволствие Препрочитам го вече 4 пъти
  • Благодаря ти, че го прочете Даниела
  • Благодаря Фабиана, това стихотворение ми е особено скъпо!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....