Онези нощи

Poetry » Love

725 0 0

Онези нощи бяха светли -

щурци, павета, лампи, любовта.

Онези нощи бяха чисто бели,

а днешните - просмукани с тъга.

Онези нощи изглеждаха безкрайни,

без понятия за време и за час.

Онези нощи - споделени тайни,

в онези нощи бяхме ти и аз.

А днешните изглеждат сиви.

Луната даже без желание блести.

Лъгах се, че сме били щастливи -

до мене не заспиваш вече ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0