Оня поглед... различен... добротата
Ежедневен герой, все край нас е
преоблечен във хиляди дрехи,
не мъдрува, не е и измислен,
понякога за нас се предрешва.
(А колко и как ни обича!)
И никога с взлом не превзема
душите ни, с поклони ничком.
Вселява ни гордост най-светла,
а казват му - на глупак приличаш.
Някой с часовник, дано да прогледа,
почасово лошото да разсъблича
с рисувана усмивка пресветла.
Ежедневен герой, ти край нас си!
(И колко и как аз те обичам!)
С добра, благородна осанка си,
а аз влюбена - в оня поглед различен.
преоблечен във хиляди дрехи,
не мъдрува, не е и измислен,
понякога за нас се предрешва.
(А колко и как ни обича!)
И никога с взлом не превзема
душите ни, с поклони ничком.
Вселява ни гордост най-светла,
а казват му - на глупак приличаш.
Някой с часовник, дано да прогледа,
почасово лошото да разсъблича
с рисувана усмивка пресветла.
Ежедневен герой, ти край нас си!
(И колко и как аз те обичам!)
С добра, благородна осанка си,
а аз влюбена - в оня поглед различен.
© Мариола Томова All rights reserved.
