Онзи спомен
Денят си отива безличен –
самотен пътник в чужда съдба,
само един спомен наднича,
в " Кафенето на вечерта".
Поръчвам куплет баладичен –
чаша кафе и малко тъга,
а споменът става мистичен
под неонова пъстрота.
Като човек, който облича
в чужди дрехи свойта вина
и онзи спомен обича
лъжливата светлина.
Някой вече отвлича
реквизита на обичта,
а той самотен обрича
себе си на нощта.
Сутрин, когато разбулват
тайните на света,
споменът се потулва
в забравата на деня.
Но един вече рисува
на друго, бяло пано –
същото – малко и бедно –
измислено, наше бистро.
Р S
В него, аз пак ще приседна,
при стих, кафе и тъга,
а онзи спомен лиричен
ще шепне на любовта
.
© Виолета Томова All rights reserved.
