25.02.2017 г., 22:33 ч.  

Онзи спомен 

  Поезия » Друга
537 2 3

 

                 Денят си отива безличен –

                 самотен пътник в чужда съдба,

                 само един спомен наднича,

                 в " Кафенето на вечерта".

 

                 Поръчвам куплет  баладичен –

                 чаша кафе и малко тъга,

                 а споменът става мистичен

                 под неонова пъстрота.

 

                Като човек, който облича

                в чужди дрехи свойта вина

                и онзи спомен обича

                лъжливата светлина.

 

               Някой вече отвлича

               реквизита на обичта,

               а той самотен обрича

               себе си на нощта.

 

               Сутрин, когато разбулват

                тайните на света,

                споменът се потулва

                в забравата на деня.

 

                Но един вече рисува

                на друго, бяло пано –

                същото – малко и бедно –

                измислено, наше бистро.

                 Р S

                В него, аз пак ще приседна,

                при стих, кафе и тъга,

                а онзи спомен лиричен

                ще шепне на любовта

              .

  

 

© Виолета Томова Всички права запазени

 

 

 

 

 

 

 

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??