Ще ме прегърне Онзи стих на май,
ще скъса скучните ми дрехи.
Ще ме чете от край до край,
ще пие римите ми крехки.
Ще стъпя бос в шумящите му слепоочия,
ще плувам в бързея на анапеста.
Ще вдишам пъстрите му многоточия,
въпросите му ще разместя.
Ще ме погълне Онзи стих,
завинаги сърцето ми ще вземе.
Ще съмне. Вече ще съм тих.
И няма край... И няма Време...
© Хари Спасов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
