Aug 16, 2013, 9:56 AM  

Онзи връх ... 

  Poetry » Phylosophy
594 0 11

 

         

 

          Ех, живот!

          Любим и нетърпим ...

          Още отначало. Тъкмо се родим

          и започваме ..., пълзим..., пълзим.

          Растем ... и тя расте със нас -

          планината от скали,

          какви скали, растем сред канари ...

          А ний вървим ... отначало прави,

          мърморейки на глас -

                              нещо не ни се нрави ...

          но нагоре ... като Сизиф,

                              със камъните здрави

          към върха красив ...

          Отроним камък ... два ...

                        и на колене ... и ничком ...,

          лазим пак нагоре ..., пълзешком

          към онзи връх ...

                                в пот и кръв,

          със злост и стръв,

                     с любов, със подлост ...

          и на върха! ...,

          но под него пропаст ...

                       и няма вече накъде -

          обратно пак надолу ..., неволно ...

                                             Но там е долно!

          И отначало ...! От  пик на пик ...

          вървим ... пълзим ...,

          влачим и децата нагоре по скалите,

          да се научат как бащите лазят 

          към следващия връх ...

          с дух ... без дъх ... до горе,

          където се открива необята ...

                             Необят ли? Сори ...

          Та той е във земята,

                                     най-отдолу ...!

 

 

 

         

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви за отзивите и оценките, мили приятели Санвали, Алекс, Чой, Динко, Алис, Алекс! Сърдечни поздрави от мен!
  • Като кардиограма... Траекторията на живота е такава...
  • Поздрав, Вальо!
  • Прекрасно, Валентин...много хубаво си описал живота от самoто му начало...
  • Трогнат съм от отзива ти, Краси! За мен това означава много!!! Признателен съм и на всички други мои приятели, които ми зарадваха душата - Септ, Руми, Ачо, Силвето, Дани, Ани, Радка! Приятен уикенд на всички!
  • Дали пълзим...или летим...илюзии с които живеем.
  • Висока поезия - мисъл,прозрения,майсторска образност и структура на стиха,кинематографичност!С удоволствие прочетох!
  • Аплодисменти!!!
  • Така е.Поздравления!
  • Сякаш си прав, философе? Всъщност със сигурност си прав, поете!
  • Верно,долу е!А поезията- горе!Поздрав!
Random works
: ??:??