Aug 16, 2013, 9:56 AM  

Онзи връх ... 

  Poetry » Phylosophy
5.0 / 11
615 0 11

 

         

 

          Ех, живот!

          Любим и нетърпим ...

          Още отначало. Тъкмо се родим

          и започваме ..., пълзим..., пълзим.

          Растем ... и тя расте със нас -

          планината от скали,

          какви скали, растем сред канари ...

          А ний вървим ... отначало прави,

          мърморейки на глас -

                              нещо не ни се нрави ...

          но нагоре ... като Сизиф,

                              със камъните здрави

          към върха красив ...

          Отроним камък ... два ...

                        и на колене ... и ничком ...,

          лазим пак нагоре ..., пълзешком

          към онзи връх ...

                                в пот и кръв,

          със злост и стръв,

                     с любов, със подлост ...

          и на върха! ...,

          но под него пропаст ...

                       и няма вече накъде -

          обратно пак надолу ..., неволно ...

                                             Но там е долно!

          И отначало ...! От  пик на пик ...

          вървим ... пълзим ...,

          влачим и децата нагоре по скалите,

          да се научат как бащите лазят 

          към следващия връх ...

          с дух ... без дъх ... до горе,

          където се открива необята ...

                             Необят ли? Сори ...

          Та той е във земята,

                                     най-отдолу ...!

 

 

 

         

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works

More works »