Онзи връх ...
Ех, живот!
Любим и нетърпим ...
Още отначало. Тъкмо се родим
и започваме ..., пълзим..., пълзим.
Растем ... и тя расте със нас -
планината от скали,
какви скали, растем сред канари ...
А ний вървим ... отначало прави,
мърморейки на глас -
нещо не ни се нрави ...
но нагоре ... като Сизиф,
със камъните здрави
към върха красив ...
Отроним камък ... два ...
и на колене ... и ничком ...,
лазим пак нагоре ..., пълзешком
към онзи връх ...
в пот и кръв,
със злост и стръв,
с любов, със подлост ...
и на върха! ...,
но под него пропаст ...
и няма вече накъде -
обратно пак надолу ..., неволно ...
Но там е долно!
И отначало ...! От пик на пик ...
вървим ... пълзим ...,
влачим и децата нагоре по скалите,
да се научат как бащите лазят
към следващия връх ...
с дух ... без дъх ... до горе,
където се открива необята ...
Необят ли? Сори ...
Та той е във земята,
най-отдолу ...!
© Валентин Василев All rights reserved.
