Купчина пера по пода..
Пореден опит за летене.
Не се отказваше пред болката,
крилата си зашиваше умело.
Фрактури имаше навсякъде,
но беше упорита - продължи
да скача в неизвестното..
на нея просто й се влюбваше.
Последната любов разби го,
но тя намери сили да го залепи..
скриваше го зад усмивките
и крила разперваше да полети.
Купчина пера по пода.
И пореден опит за летене,
накъде зад хоризонта
сърцето й се съживи!
© Емилия Йорданова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
