Опит за пролетно почистване на сърцето
Опит за пролетно почистване на сърцето
А иначе не си така голямо.
Как толкова неща във теб побра?
Природно си над 400 грама,
метафорично - циганска торба.
Събирал бях любови, изневери.
Скатавал чувства и кроял мечти.
Победи, поражения, химери,
копнения и злостни клевети...
Почти се мразех. Бил съм като Плюшкин.
Какво ли не съм слагал на сърце.
От златни рибки потъмнели люспи
до спомени с изгубено лице.
Не знам защо не бях изхвърлял нищо.
И как съм пазил всичко вътре в теб.
Изпролетя. Реших да те почистя.
Във хаоса да сложа малко ред.
Отнякъде прочетох, че сърцето
би трябвало свободно да тупти.
Ненужният товар, бил лош съветник
и годността му щял да съкрати.
Изхвърлях до последно. До трохичка.
Като от кораб, преминаващ риф.
Каквото хвърлях - връщаше се всичко.
И ритъмът му ставаше по-див.
Така и не успях да го почистя.
Оставих го. Но не от суета.
Изглежда, че така съм бил орисан -
сърцето ми да спре от празнота.© Александър Калчев All rights reserved.
