May 28, 2008, 7:04 AM

Опит за пролетно почистване на сърцето 

  Poetry » Phylosophy
778 0 16
 

Опит за пролетно почистване на сърцето

                                         

 

А иначе не си така голямо. 

Как толкова неща във теб побра?

Природно си над 400 грама, 

метафорично - циганска торба. 

 

Събирал бях любови, изневери.

Скатавал чувства и кроял мечти.

Победи, поражения, химери,

копнения и злостни клевети...

 

Почти се мразех. Бил съм като Плюшкин.

Какво ли не съм слагал на сърце.

От златни рибки потъмнели люспи

до спомени с изгубено лице.  

 

Не знам защо не бях изхвърлял нищо.

И как съм пазил всичко вътре в теб.

Изпролетя. Реших да те почистя.

Във хаоса да сложа малко ред.

 

Отнякъде прочетох, че сърцето

би трябвало свободно да тупти.

Ненужният товар, бил лош съветник 

и годността му щял да съкрати.

 

Изхвърлях до последно. До трохичка.

Като от кораб, преминаващ риф.

Каквото хвърлях  - връщаше се всичко.

И ритъмът му ставаше по-див.

 

Така и не успях  да го почистя.

Оставих го. Но не от суета.  

Изглежда, че така съм бил орисан -

сърцето ми да спре от празнота.  

© Александър Калчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??