Опит за рисуване на жена
Цитат от Шекспиров сонет любовен,
или пък кадър мил от Бертолучи -
с походката си пъстроцветен спомен
у немощните старци ще отключи.
Завършена е в облите си форми
(почти като в картина на Гарноев).
Мъжете стискат между свойте пломби
остатъка от брачното достойнство.
Жените с тиха завист подир нея,
ще кърпят поизносени чорапи
и в мислите си ще приканват змея,
да я отмъкне в хищните си лапи.
А тя - прекрасна в бялата си рокля,
с усмихнати очи като маслини,
ще пръска сласт от погледа си мокър
и недокосната от жлъч, ще мине...
И чак когато свие зад площада,
под сянката на цъфнали череши,
за всичките ми стихове - награда,
без рими и писалка ще я срещна.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
