Опитах

Какво не ти хареса, 
във тази чаша пълнена за теб, 
какво не ти хареса,
че тъй зловеща си към мен?
 

Опитах въздуха да пълня, 
опитах и подадох ти сърце,
кое мезе на чашата ти пълна, 
не отговаря днес поднесеното ми сърце? 

Опитах и прозорец светъл, 
там да има, 
от него взора да съзира бъднина, 
уви, посоките когато са различни, 
души не виждат цел една. 

Опитах друг да бъда, 
опитах и живота да сменя, 
опитах всяка клетка да обърна,
но всичко си остана 
в студ и тъмнина! 

Тъгувах, 
после избеснявах, 
щурмувах, някаква скала, 
ни отклик, ни стъпало! 
Студено, 
хлъзгаво, 
не е любов това! 

Изтичва се живота 
във преследване, 
на някакви илюзии,
нейде там, 
да стигна да ги хвана
с ръката си протегната, 
но въздух само хващам и сега. 

Изтичва се живота в илюзии! 
Не мога днес да те позная, 
от там де любовта извираше,  
усмивката отрова плиска, 
и пръскаш с нея спомена за нас! 

Любов не е, война е май! 
развръзката - не ясно е кога, 
да свършваме 
и мъката за край мечтае,
и любовта за туй мечтай.

Максим Велков