Оправдание

Как да Те оставя

във гората да играеш

до безкрай

Като баща ми после

знаеш

ще Го нашари със колана

до синьо

И тогава

остави ме мен

Него

ще Го боли

Как да Те оставя

във огъня да влезеш

Цялата

като огнения пламък

знаеш

ще го изгори

И тогава

остави ме мен

Него

ще Го боли

Как да Те оставя

във небето да летиш

яхнала четка космата

като четката

такива като него

знаеш

не може да издържа

То ще падне на земята

И тогава

остави ме мен

Него

ще го заболи

Как да Те оставя

на океана от песни и мечти

до дъното да стигнеш чак

Като утре То пак ще огладнее

А мечтите

знаеш

с тях не можеш Го нахрани

Стомахът му ще се обади

И тогава

остави ме мен

Него

ще го боли

И най-после

как да те пусна да си идеш като...

Знам че не Го понасяш

между нас да си остане

и аз не мога да Го трая

но като не знам без Него

къде ще пренощуваш

Бездомна

в тази мрачна и несигурна вселена...

и като знам че мен тогава

остави го него

пустото му тяло

Мен тогава

дори няма и да ме боли...