May 6, 2006, 1:55 PM

Опразни ми душата 

  Poetry
707 0 3
Като пладнешки разбойник
в душата ми нахълта...
Ограби всичко, що видя.
Спомен мил и нежни чувства,
че на любовта към друг ми завидя.
Опразни ми душата и помете...
Остави роза със бодли...
доволен после тихо рече:
-Чистичко е тук..! Блести!
Тъй се настани в душата,
в нея царски заживя,
но не знаеше за тайника в сърцето,
когато чисти моята душа.
Там зад катинари тежки
и зазидани стени,
скътала съм обич свидна
от набези и злини.
Царуваш там сега наволя
в душа, почистена от теб,
а аз тихичко пробягвам
до тайника на моето сърце.

© Росица Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??