Прощавам ти за стореното, струпано връз мен,
защото носиш кръста както можеш – ден след ден.
Признавам си боляло ме е – не, не съм от лед,
горчиво е катран да сложат в чашата ти с мед.
Прощавам ти, оставям го на теб да си простиш,
и как оттук – нататък пътя свой да продължиш.
Да знаеш, непростимото, не тук е – на Земята,
отвъд се дава стойност в крайна сметка на делата!