Прощавам ти за стореното, струпано връз мен,
защото носиш кръста както можеш – ден след ден.
Признавам си боляло ме е – не, не съм от лед,
горчиво е катран да сложат в чашата ти с мед.
Прощавам ти, оставям го на теб да си простиш,
и как оттук – нататък пътя свой да продължиш.
Да знаеш, непростимото, не тук е – на Земята,
отвъд се дава стойност в крайна сметка на делата!
© Данаил Таков All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
