Aug 30, 2007, 11:02 PM

Оптимистично

1.1K 0 0
 

 

Оптимистично

 

 

Лети  лети, времето не спира,

не спира дъх дори да си поеме,

поеме ли си пак се взира,

в далечен светъл хоризонт.

 

Прегръщаш миналото и вървиш,

с ръка улавяш миг след миг

и като топъл Черноморски бриз,

с времето се ти надбягваш.

 

Щастливи спомени остават в теб,

несгоди, мъки бързо отминаваш

и пак поглеждаш устремен напред,

за нови трепети останал жаден.

 

Прелитат дните, както птиците на юг,

секунди чезнат в бездната безкрайна,

а някъде във хоризонта са мечтите ти,

там някъде очакваш изненади.

 

Дали ще бъдеш по-щастлив тогава,

дали ще имаш своята победа тъй желана,

та ние никога не спираме да търсим,

живота ни е вечна надпревара.

 

Летиш и ти със времето и мислите,

сънища, мечти несбъднати, желани,

да бъде ден във който ти ще осъзнаеш

и от живота си доволен ще останеш.

 

Да бъде някога, когато ще се радваш,
Вярата да бъде твоят ангел земен,
Надеждата да е пътеката в живота,

а Любовта да бъде твоят огън.

 


Мартин

29.08.2007


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартин Аргиров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...