Оптимистично
Лети лети, времето не спира,
не спира дъх дори да си поеме,
поеме ли си пак се взира,
в далечен светъл хоризонт.
Прегръщаш миналото и вървиш,
с ръка улавяш миг след миг
и като топъл Черноморски бриз,
с времето се ти надбягваш.
Щастливи спомени остават в теб,
несгоди, мъки бързо отминаваш
и пак поглеждаш устремен напред, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up