Оптимистично
Да знаеш само колко пролетно ми е в душата.
А навън – жълтеят есенно листата.
Тревата погоряла нашепва за раздяла,
че иде зима вече и всичко пак ще е в премяна бяла.
Да знаеш само колко пролетно ми е в душата.
Напук на есента. Напук на всичко лошо във света.
Усмихвам се щастливо на реката, на децата,
на листата, на тревата и на пролетта във мен.
Щастлива съм. И влюбена. И дива. И игрива.
Камбанен звън дочувам и чувствам се отново жива.
От мен отидоха си веч тъгата и спътницата вярна – Самотата.
Да знаеш само колко пролетно ми е в душата.
© Марина Стоянова All rights reserved.
) По нашия край винаги е пролет!Не мога да забравя първата си учителска година в с.Горско Сливово. И там сега като отида, все ми е божурено.
