Oct 19, 2008, 9:56 PM

Оптимистично 

  Poetry » Other
960 0 10

Да знаеш само колко пролетно ми е в душата.

А навън – жълтеят есенно листата.

Тревата погоряла нашепва за раздяла,

че иде зима вече и всичко пак ще е в премяна бяла.

 

Да знаеш само колко пролетно ми е в душата.

Напук на есента. Напук на всичко лошо във света.

Усмихвам се щастливо на реката, на децата,

на листата, на тревата и на пролетта във мен.

 

Щастлива съм. И влюбена. И дива. И игрива.

Камбанен звън дочувам и чувствам се отново жива.

От мен отидоха си веч тъгата и спътницата вярна – Самотата.

Да знаеш само колко пролетно ми е в душата.


 


 


© Марина Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздрав за пролетното настроение!Да няма зима в живота ти!Знаех си аз!И на мен ми стана пролетно като прочетох, че в Павликени са ти цъфнали кокичетата през есента!) По нашия край винаги е пролет!Не мога да забравя първата си учителска година в с.Горско Сливово. И там сега като отида, все ми е божурено.)
  • Нека винаги си така весела,игрива,влюбена и щастлива!!!Прекрасна поетеса си!Великолепно творчество!!!
  • Бъди винаги щастлива,Маринче!Виждай красотата в дребните,но значими неща!Прегръщам те от сърце,миличка!
  • Благодаря ви, приятели, радвам се, че съм в стоплила с моето пролетно настроение Бъдете ми ведри, щастливи и винаги усмихнати, обичам ви
  • Благодаря за този стих!
  • Нека винаги остане пролетта в душата ти!
  • Светличко е тук!
    Поздрави!
  • Поздрави за настроението, което носи този прекрасен стих!
  • просто си прекрасна...красива и влюбена...
    с много обич, Марина.
  • Ха, честито! И на мен ми стана пролетно!
Random works
: ??:??