Jun 2, 2018, 1:47 AM  

Оптимистично

  Poetry
867 0 0

За бога, заравяй – заравяй до дупка, за зли хора, заравяй, заравяй ги днес!

Със зинала паст и зъби изгнили, с коса душегубка, затриваща бъдещ прогрес.

Заравяй ги прави, затривай ги млади, заразо злокобна, що се лендзиш навред.

С усмивка разбита, с гримасата злобна, косматата морда вири все напред.

Разваляй, разкъсвай и мъртво и живо, забралата гной размажи я с кръв.

Дъвчи си червата и с вкус на урина, бон апетит – пригризи си и пъпната връв.

Лицемерна, но хищна, обратна и пищна – О, Стара Европо – проклета си ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Митков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...