Викат ти: „Не се предавай!"

А после се обръщат към своите

проблеми и потъват във тревогите.

И колко лесно е да даваш

съвети и да се показваш,

че знаеш много и че си добре

и да даваш вид, че другите са зле.

Блъскаш, викаш, псуваш, хулиш,

гледаш ме надменно и се пулиш,

а иначе в очите ти тъга

и си го изкарваш на света.

Не е никак лесно, да,

човек да си сред паплачта,

да останеш чист, неомърсен,

с достойнство да посрещаш всеки ден.

Но опитът дори е важен,

желанието за усмивка даже.

Откровен със хората бъди,

по дрехите недей съди...

А на този реализъм