Sep 10, 2007, 10:11 PM

ОРФЕЙ

  Poetry
559 0 1
ОРФЕЙ

Когато утрото замери с слънчевия диск нощта
и бледата луна се скрие ядна в планините,
Орфей присяда до една скала,
засвирва и събужда най-напред тревите.

Той беше превъзходен корифей
на музика от сладкозвучни трели.
Завиждаха му Пан и силния Борей,
но слушаха захласнати и онемели.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...