Орфически следи
Орфически следи
Опрял глава на лакът съм от листа,
а ни разделят хиляди слова...
до бяло нажежена пропаст – липса,
която трябва в стих да извървя.
Да метна мокри струни от дъгата,
клавиши вдъхновен да подредя
и да изсвиря мост над тишината –
лиричен код към нечия душа.
Дълбоко там... една сълза да капне –
като катурнато депресно папие,
завихрила се листите ще грабне
сюита феерични снегове.
В косите мои, птици посребрени –
на мислите излитнали искри,
ще свият тайни още неродени –
невидими орфически следи.
Пробягалата златонога есен
докосна ме с прелитащи криле,
засвирил вятър песенно понесе
в ефира листа – моето сърце.
© Борис Борисов All rights reserved.
