"Органичен Ерес"
Танцуващ аромат на ерес,
Се стели бавно по бедрата и,
И бликащата лава стене,
Кипи, извира от недрата и...
А тя ме моли за почивка,
Но отговарям - Само дишай!
И там по влажната извивка,
поема с(ъс) език и пиша.
Тресе се шеметно земята:
- Хвани се здраво, с нокти... зъби.
И устни впий в(ъв) маранята,
Че грешна си... аз няма да те съдя!
Пропадане в(ъв) бездни милион,
Забравено е всичко платоническо,
На части, цели, преродени в стон:
Не спирай! Днес ми е езическо...
25.6.2020г.
© Тихомир Тодоров All rights reserved.
