Орис
Аз светя в мрака на бездънното небе
и пак е бледо моето лице.
В тъмата съм родена, живея във тъма,
а моят лик покрит е с тъгата на нощта.
Но зная аз, че всяка утрин,
когато се прибирам в замъка на моите мечти,
в небето друг поток извира -
поток от слънчеви лъчи.
Не искам да живея в мрак! Не искам!
Със слънцето мечтая да се къпя аз,
във буйни пламъци от топлина,
в лъчезарната усмивка на слънчевата светлина.
Но следва ни на век таз орис зла -
да бъдем разделени! Защо да е така?!
Когато в пламъци земята озари,
стопявам се във небосвода син;
когато пък се появя,
угаснало е то във здрача на нощта.
Но не, не сме ний разделени!
Чрез вечния космически живот
във ритъм общ сме запленени
и свързани с Божествена любов.
© Гизи Пиринска All rights reserved.
