Орис

Sep 16, 2010, 9:04 PM

Poetry » Phylosophy

1323 0 2

Аз светя в мрака на бездънното небе

и пак е бледо моето лице.

В тъмата съм родена, живея във тъма,

а моят лик покрит е с тъгата на нощта.

Но зная аз, че всяка утрин,

когато се прибирам в замъка на моите мечти,

в небето друг поток извира -

поток от слънчеви лъчи.

Не искам да живея в мрак! Не искам!

Със слънцето мечтая да се къпя аз,

във буйни пламъци от топлина,

в лъчезарната усмивка на слънчевата светлина.

Но следва ни на век таз орис зла -

да бъдем разделени! Защо да е така?!

Когато в пламъци земята озари,

стопявам се във небосвода син;

когато пък се появя,

угаснало е то във здрача на нощта.

Но не, не сме ний разделени!

Чрез вечния космически живот

във ритъм общ сме запленени

и свързани с Божествена любов.

Please sign in with your account so you can comment and vote.