Apr 25, 2011, 11:38 AM

Орис 

  Poetry » Other
776 0 18

                      Орис

 

 

Доведен   бях  от   призрачна    зора

в  свят  на  обещания  и  думи  леки,

ориса   ме   една   разлюбена    тъга

- да   бъдат   трънливите   пътеки

към     щастие    жадуван     брод -

търси   го  в  този   или...  друг  живот.

 

 

Минаха   години  в  мрачна,   тежка бран

със  себе  си  и  нелепи,   грешни    правила,

бях  залюбван,   но никога  докрай   разбран;

аз   знаех -  такава    беше     моята     съдба

и  в мигове на  слабост  и   разяждаща   печал

не  хулих  и отричах  това,  което  бях  мечтал.

 

 

И  както с всяка орис,  трябва   дълго да търпиш,

нишка  бледа  от  покълнали   мечти  те   води,

веднъж намерил   брод,  отвъд  да   продължиш,

да  не спираш   лесно,  ако   невяра  те   споходи;

вече  виждам  бряг  от  истина  и  светъл  грях

и  там  себе  си,   сред   тях,  щастлив...   съзрях.

 

© Запрян Колев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??