Орис
Орис
Доведен бях от призрачна зора
в свят на обещания и думи леки,
ориса ме една разлюбена тъга
- да бъдат трънливите пътеки
към щастие жадуван брод -
търси го в този или... друг живот.
Минаха години в мрачна, тежка бран
със себе си и нелепи, грешни правила,
бях залюбван, но никога докрай разбран;
аз знаех - такава беше моята съдба
и в мигове на слабост и разяждаща печал
не хулих и отричах това, което бях мечтал.
И както с всяка орис, трябва дълго да търпиш,
нишка бледа от покълнали мечти те води,
веднъж намерил брод, отвъд да продължиш,
да не спираш лесно, ако невяра те споходи;
вече виждам бряг от истина и светъл грях
и там себе си, сред тях, щастлив... съзрях.
© Запрян Колев All rights reserved.
