Орисана
Не съм нещастна, просто плача -
сълзите ми тежат и се разливат,
докосват бреговете на тъгата,
прокудени от свойта орисия.
Събраха се от дъното на мрака
в душата ми, обречено греховна,
залутана от мигове нерадост
и безхаберие по свойта болка.
Не плача от изстрадано мълчание -
в зениците ми има място доста,
събрах сълзи за векове страдание
със цвят на ирис и вода дълбока.
Река без брод след себе си оставям -
не съм нещастна, просто съм сама,
орисана да бъда извор жаден,
до него тиха, плачеща върба.
сълзите ми тежат и се разливат,
докосват бреговете на тъгата,
прокудени от свойта орисия.
Събраха се от дъното на мрака
в душата ми, обречено греховна,
залутана от мигове нерадост
и безхаберие по свойта болка.
Не плача от изстрадано мълчание -
в зениците ми има място доста,
събрах сълзи за векове страдание
със цвят на ирис и вода дълбока.
Река без брод след себе си оставям -
не съм нещастна, просто съм сама,
орисана да бъда извор жаден,
до него тиха, плачеща върба.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
