Орисия
ОРИСИЯ
Като дрипава,зъзнеща скитница,
обладана от вятъра див.
Като клетвено вярна орисница,
покорена от огъня жив
аз вървях. Без следа и посока!
Теб жадувах с копнеж и тъга.
Дъждове ме валяха до кости
и пречиствах се в дива река
Във потайни, безлунни усои
с лудо биле отвара варих.
На разсъмване, с утрото огнено
те наричах да бъдеш щастлив!
Страст бушуваше в моите нощи -
дивен танц на красива жена!
Нестинарка бях – огнено-боса!
Птица бях – с наранени крила!
Ти обикна дивачката в мен –
като в притча за смъртния грях
покорен от съдбовен стремеж –
да ме пиеш – със жажда, без страх…
Като в храм на богиня езическа
те приех ! И плених те с любов!
За да бъде животът ни вричане –
нова клетва и стар благослов!
© Йорданка Господинова All rights reserved.
