Орисия
Орисия
Някак си така се случи,
много кофти се получи,
чичо ми почина в Гана
и получих телеграма:
във четвъртък се явете
и мъртвеца си вземете!
Тъй започна одисея,
да плача или да се смея?
За ковчега – застраховка.
За мъртвия – осигуровка.
Умрял без касова бележка
от доктора. Това е грешка!
За това, ме е умрял
данък чичо не е дал!
Та дори не го отмина
данък, че е бил в чужбина.
За това че като жив
дишал въздух, бил щастлив
му наложиха мито.
Даже аз не знам защо.
Без фактура от чужбина
тука няма да се мине!
За цената на ковчега,
за това, че там е жега,
че е бачкал във пустиня
трябва разписка да има!
Че починал ой внезапно
документ, че еднократно
е извършен този акт!
Той е мъртъв! То е факт!
За това, че е починал,
формуляр, че е преминал
границата най-легално
трябва да се издаде
но не зная от къде!
Митничар ме гледа строго –
ти не питай много много!
Регистрирай си багажа,
след това ще ти покажа
как да си го прибереш!
Във валута само кеш!
И каквото бе пестил
чичо ми, мъртвецът мил
там, в далечната чужбина
неговата пък Родина
чрез закона му го взе.
Жив да бе, пак ще умре!
Най-накрая с триста зора
го погребахме на двора
щото нямал ни парцел.
Не се сетил, не си взел.
А един парцел ега е
колко? Само Господ знае!
Туй е мойта орисия.
Поп опя го на версия.
Закопахме го на двора
във градинката под бора.
А за мен остана само
да се чудя, да се мая
где ще му излезе края?
Как е по-добре не зная
като сме на този хал!
Да бъдеш жив, или умрял!
© Георги Иванов All rights reserved.
