Jan 27, 2005, 9:41 AM

Орисница

  Poetry
1.6K 0 3
Дойде със дрехи на кралица
блестяща, цяла в светлина.
Понесе ни като с криле на птица.
Това бе тя! Това бе любовта!

След време дрехите й остаряха,
прокъсаха се на места,
ала изконен тюркоаз в очите й
над нас щастливо заблестя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Далия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Надявам се да бъдем някога пак щастливи...Благодаря ви!
  • За тюркоаза в очите и... бъдете щастливи!
  • Нямам какво да кажа! Вълнуващо пишеш!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...