Застели ми легло от коприна
и пътека от пурпурен плюш.
Ще се върна отсам след години -
отключи ми със златния ключ.
Подари ми каквото ми взеха -
на челото ми - ясна звезда,
на сърцето ми - слънчева дреха,
на очите ми - жива вода.
Нека бъда родена във риза
и се пръкна във някой дворец.
Посрещни ме с любов и орисай -
нека този път имам късмет.
1996
© Радост Даскалова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Много е хубаво!