Застели ми легло от коприна
и пътека от пурпурен плюш.
Ще се върна отсам след години -
отключи ми със златния ключ.
Подари ми каквото ми взеха -
на челото ми - ясна звезда,
на сърцето ми - слънчева дреха,
на очите ми - жива вода.
Нека бъда родена във риза
и се пръкна във някой дворец.
Посрещни ме с любов и орисай -
нека този път имам късмет.
1996
© Радост Даскалова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Много е хубаво!