Осемдесет и четири квадрата
Осемдесет и четири квадрата,
които не мога да подредя,
които искам да ми прилягат
и да са ми дома.
Нищо и никаква територия
с покрив и бяла врата,
която винаги ми напомня,
за корен, стебло и цветя.
И поривът идва в ръцете ми,
най-после, след толкоз лета!
Дали, че преливам в стените
или, че гледам през тях?
Искам да сливам душата ми
с тленното тяло, с твърдта.
Неразтворима е, знаех си...
Миг по миг ще преплувам света.
Както какавидата пеперудена,
като мравката, като скален орел –
в очите с посоки пробудени
нося дните си с цвят на панел...
© Доли All rights reserved.
