Още
ни война на духове,
ни лудуващи мравуняци
под кожата,
ни тарантул е вплел във въпросителни
лудуващото,
ни жажда има
и болката вече не е същата,
а насъщният не е дъхаво слово,
а корички живот,
на места хванали плесен,
надробени
в попарените,
пресолени клетки,
но още се усмихвам...
© Стефан Кръстев All rights reserved.