- Защо не спиш? - във будния прозорец
нощта рисува силуета на жена,
за кой ли път,отново и отново...
- Очакването гони ли съня?
Оставих си открехната вратата -
по-скоро да те чуя, че се връщаш,
но вместо теб мелодия позната
през нея се промъкна вкъщи...
Сега сме целите очакване и двете.
Тя тихичко във сумрака трепти -
"Прекрасна тази нощ" и Ерик Клептън...
На прага ме прегръщаш ти...
© Ружена All rights reserved.
Поздрав и усмивка.