Още един ден
И този ден попада в плен на здрача,
разпада се на късчета мъгла.
Дървото под прозореца ми плаче
със сълзи от умиращи листа.
И този ден потъва в хоризонта -
спечелил и загубил, и мечтал,
отнася надалеч една огромна
надежда, със която е изгрял.
Отива си. Почти като приятел,
забравил да изпрати кратка вест,
че още пази жива топлината
и още знае нечий стар адрес.
Но може би така си тръгва всичко.
В безкрайния вселенски кръговрат
забравяме, че някой е обичал,
че някой бил е по-скъп и от брат.
Пробита чанта става паметта ни -
изпадат идеали, вяра, дни,
изчезват вдъхновения и рани
и се изнизват чуждите съдби.
Ревниво пазим само някой спомен,
във който покорили сме върха,
дори и илюзорен. Безпардонно
изискване на всяка суета.
Утеха жалка. Радост носталгична.
Не се завръщат най-добрите дни.
И този тръгва. Хладно безразличен.
А ние тук оставаме сами.
© Вики All rights reserved.
