Още една пролет
Сняг от ябълков цвят.
И отново април е.
Пак се вглеждам назад:
Господ в мене повил е
чист и чакан живот...
Днес душица се ражда.
Устни хапя и в пот
съм, изгаряща жажда.
Болка! Шибва камшик —
палещ дъх на всемира!
После, само за миг
сякаш пулсът ми спира
и... си вече пред мен:
крехък лъч уязвимост,
кълн, от Бог посаден,
святост в тяло и с име.
Цвят, надежда, следа.
Шанс отново да бъда
пролет още една,
вместо зимна присъда.
© Пламена Кръстева All rights reserved.
