прибрах го
(все още кървеше)
в кутия от детски обувки
с няколко книги
тетрадка със стихове
и снимка без рамка
прибрах го в килера
(все още кървеше)
навярно до днес
кръвта не пресъхва
по сивите образи
навярно и днес
се примесва
с мастилото
(както винаги е било)
прибрах го
тогава кървеше
и още тогава
внезапно
остарях
© Александър All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
