Още ли вярваш мила
Още ли вярваш мила в приказките
стари за прошката свята, за изкуплението
на душата? Още ли вярваш мило
момиче в мечтите съкровени и поривите
нежни на сърцето? Вярваш ли още в
приказките от хиляда и една нощ, за
пътешествия далечни, за принцове и
принцси? Вярваш ли в магически и
тайнствени слова, отключващи силата
на любовта? Вярваш ли все още в своя
Дон Кихот, борещ се със своите вятърни
мелници, а в своя рицар с блестящи доспехи –
той ще те защити от ламята криеща се
зад планината! Ако ти кажа сега, че уморих
се да танцувам с вятъра, да се боря с
човешката суета и само болка да има в
моята душа – все тъй ли ще вярваш и все
тъй ли непреклонна в своята вяра ще бъдеш?
Единствено имам една любов чиста и
давам я на теб и мисля, че сърцето
понякога боли, но вярата го крепи!
© Давид Иванов All rights reserved.
