Самотата истерично ми крещи
да се покажа вън от себе си.
Светът за мен едва ли го боли.
Място за рани нямам от белези.
Аз иначе покой намерих, но почти.
макар понякога да ми е още страшно,
обаче ти почудо ми се появи
и отведнъж душата ми не плаче...
А казват, че пресъхнат ли очите
наред с една угаснала усмивка,
човека жив умира, не опитал
да бъде малко по-щастлив... ...