Още миг остани
Още миг остани
Още миг остани. Да запомня ръцете ти,
как спокойно разказват и омайват в нощта.
И очите ти също - зрели черни череши,
да запомня във мрака как ярко блестят.
Още миг остани. Да напълня сърцето си
с малки късчета щастие, като знак за безкрай.
Любовта да попия, като тихо вълшебство
и в мига да се сгуша – малко ъгълче Рай.
А когато денят се протегне над клепките
и свещта догори със пропукващ откос,
ще си тръгна сама. А Зората прошепва ти:
„Тази нощ любовта бе за малко твой гост.”
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
