Още мога
Аз мога още да изливам
думите във твоята посока.
Да чупя хиляди моливи
във бели листи и дълбоко
във себе си да ровя болка,
сълзи да раждам във очите.
За теб да мисля още мога.
Дори за теб да се усмихвам,
макар че вече си далече,
на много цифри – километри,
аз още топла те усещам
във дланите си и в сърцето.
По миглите те имам даже,
очите си със теб завивам.
Ти колкото живота значиш!
Във всеки миг те аз събирам
и трупам светлия ти образ
до следващите наши срещи.
До онзи миг, кога ще мога
Обичам те! - да ти прошепна.
© Деян Димитров All rights reserved.
