Още щом чух...
*****
Още щом чух,
разбрах че е тя.
Съвсем леко прошумяване.
Колкото да разбера, че е тя-
и тишина.
Веднага ми стана уютно!
Да поседнем,
като зимата,
на изхвърлените мебели
в градината.
Черно- бяло.
Лицето и очите ти.
(Небето- дърветата. )
Повече от петдесет години
ми бяха необходими,
за да забравя да дишам.
(За да мога да те чуя. )
Ръката, с тънките пръсти,
минава през косите ми.
(Студено и топло. )
Сърцето- ръката.
Да поседнем- преди
да тръгнем за
онази далечна звезда
Аделаида- нашият дом…
Може би, все пак,
имаше някакъв смисъл.
© Петър All rights reserved.
