Feb 18, 2009, 9:07 PM

Още вярвам

  Poetry » Love
1.3K 0 4
Усмивката ти вчера ме омая,
погледът ти вчера ме превзе
и днес аз все още не зная
какво привлече ме така във теб.

И думите ти пак ме омагьосаха,
гласът ти пак на нокти ме изправи
и още не зная с твойто докосване
какво толкова ми направи.

Не знам какво ме привлече във тебе,
не знам с какво си толкова специален ти,
не зная и защо след толкова време
още вярвам на твойте лъжи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...