Ослушай се
Ослушай се,
идвам вятърно,
леко,
безтегловно
в нежно розово...
Изплувам
от дълбините ти спонтанно,
уж за кратко,
а е постоянно изгревно...
И оплитам се лятно - есенно, омотано,
в дървета, клони и листа,
но за теб съм понесена призрачно
и прелитам и с ехото от върха...
Мисля те,
безкрайно,
искрено,
пламвам лесно и в дъжда
и посипвам те пълнолунно, нестихнало,
с първите капки от дъжда...
Повярвай,
аз съм това движение,
ефирно,
крехко,
като докосване със сълза,
а също и това опиянение,
мислено в този миг от нощта.
Нахлувам,
през процепа вихърно,
като непослушна заблудена птица
и пърхам с крилете си безпомощно
и търся топлината ти в дланта.
Нося ти душата си,
нежно,
разбулено,
приюти я поне докато спре дъжда
и аз ще ти разкажа приказка,
за далечна вълшебна страна,
в нея всичко ще бъде потулено,
но ти дано разбереш коя е тя...
Докосвай ме
приливно,
вятърно
и бурно ме скрий от гърма,
на съмване още ще бъде мокро, пясъчно,
но ти ме изсуши от дъжда.
Скрий следите ми изгревно
завий моите чувства с твойте слова,
измисляй ги още стихийно
и не спирай да ми говориш и сега,
нищо, че съм момиче,
теменужено,
сънено,
неповярвало защо е дошло
и притискай до себе си искрено,
за да разтопиш мрачното минало.
Ослушай се...
© Светлана Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Георги, удоволствието е изцяло мое! Благодаря за посещението и топлите думи !
-
Незабравимо!!!
Романтично!!!
Възхитително!!!
Щастливи са били мислите ти да се облекат със смислените ти думи!!!
Благодаря за коментара красив и поздравленията ти на мой стих от 27.06!!! -
Веси, благодаря за топлите думички, радваш ме винаги с коментарите си!
Нахълтах атрактивно вихърно
разшумях листата дори по път
издухах пробивно мислено
и разпалих огнената си плът....
portishead, повел си ме
тандемно приказно
вълшебни думи лееш ми всеки път
наметнал си ме в нежно розово
твойте рози пазят ме безумно всеки път...
Благодаря, Слънце! -
Още сънувам
последвалите
мигове
разтапящи
пълните
Луни
в изгладени
отражения
потръпващи
от дълбоките
погалващи очи
последвали
шепнещите
ти устни... -
Марина, Божидар, Леонардо, усмихнахте ме с коментарите, благодаря ви от сърце
))
portishead - а, във втория миг какво почувства?
Аз съм тази
която нежност разтила
и онази, която по нея танцува
ти си този, който по нея рисува
и онзи, който започна думи да й римува..) -
Чувства!!! Емоция!!!
-
В първия миг ме заслепи
и отлетяхя хиляди мечти
в твоите зелени гори
и те прегърнах със затворени очи,
усетил те сред намигванията слънчеви
и всичко спря да се върти
в паралелните си черти.
Нарисуваха се бои
в лунни дъги
и отворих очи...
Ококорил се в слънчевите ти реки,
бликащи с бистри
нежни коси,
над лицето ти от пъстри искри...
И те поведох под слънчеви звезди,
усетил твоите жеравни светлини,
по пътя ни от нови мечти...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
