Ослушай се
Ослушай се,
идвам вятърно,
леко,
безтегловно
в нежно розово...
Изплувам
от дълбините ти спонтанно,
уж за кратко,
а е постоянно изгревно...
И оплитам се лятно - есенно, омотано,
в дървета, клони и листа,
но за теб съм понесена призрачно
и прелитам и с ехото от върха...
Мисля те,
безкрайно,
искрено,
пламвам лесно и в дъжда
и посипвам те пълнолунно, нестихнало,
с първите капки от дъжда...
Повярвай,
аз съм това движение,
ефирно,
крехко,
като докосване със сълза,
а също и това опиянение,
мислено в този миг от нощта.
Нахлувам,
през процепа вихърно,
като непослушна заблудена птица
и пърхам с крилете си безпомощно
и търся топлината ти в дланта.
Нося ти душата си,
нежно,
разбулено,
приюти я поне докато спре дъжда
и аз ще ти разкажа приказка,
за далечна вълшебна страна,
в нея всичко ще бъде потулено,
но ти дано разбереш коя е тя...
Докосвай ме
приливно,
вятърно
и бурно ме скрий от гърма,
на съмване още ще бъде мокро, пясъчно,
но ти ме изсуши от дъжда.
Скрий следите ми изгревно
завий моите чувства с твойте слова,
измисляй ги още стихийно
и не спирай да ми говориш и сега,
нищо, че съм момиче,
теменужено,
сънено,
неповярвало защо е дошло
и притискай до себе си искрено,
за да разтопиш мрачното минало.
Ослушай се...
© Светлана Тодорова All rights reserved.
)