Осмомартенско
Пристига днес някакъв колет -
лъскав, с много знаци налепен.
Отварям - вътре голям букет
и картичка луксозна, за мен.
Изпраща ги дядото, от Париж,
дето се казва - прави ми жест.
При мен такива не ловят декиш,
затова го върнах, за него с вест:
„Не искам вече да ме задушаваш,
понеже било осми март, дай сега
цветя цял букет да ми подаряваш,
за да ми правиш специален мига.
Ако държиш пак да ме уважиш
картички не трябват, нито цветя.
За целта, ти трябва да се появиш -
лично присъствие е нужно за това.
Ако решиш да идваш, то сам бъди,
че тесен е домът ни, къща селска.
Моделът си последен, недей води -
поредната ти слабост пенсионерска.
Но знай добре, че бравата смених,
ключът ти стар не ще функционира.
И всички спомени за тебе изтрих
така, че дойдеш ли, недей се спира.
Затова, където бил си, се завърни -
в Париж, в Лондон или пък в Рим.
Спри да изпращаш колети и пари,
у дома друг ще ми бъде домакин."
07.03.2008г
© Анета Саманлиева All rights reserved.
