Осмомартенско...
На осми март не ми поднасяй цвете
недей да ме обсипваш с дарове
ако само в останалото време
не трепва в обич твоето сърце
И мойта обич ти недей купува
Душата ми на вещ не приравнявай
Вниманието ти нищо то не струва
щом мен като човек не уважаваш
Не чакам нищо и любов не прося
не искам клетви и звезди свалени
В гърдите си сърце ранено нося
душата ми крещи опустошена
Но силна съм и пак ще оцелея
От теб научих аз добре това
че щом да те обичат не умеят
далече бягай... По- добре сама!
© Росица Георгиева All rights reserved.
