Jan 18, 2016, 5:39 PM

Остана чиста светлина у мен 

  Poetry » Phylosophy
361 0 0

Остана чиста светлина у мен

 

Нестихват лунните камбани
да бият сред предела на нощта,
побирам космоса във длани ...
А има ли предел безкрайността?

 

Вълшебни мигове препускат
сред грохотен двубой. На път.
Къде сме с жаждата от чувства?
Крилати дните ни мълчат.

 

И нека с времето - да мога -
сред земни вихри и в покой,
да бъда праведен пред бога
а в нечия съдба добър герой.

 

Лъчиста

 

© ЛЪЧИСТА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??