Aug 8, 2010, 9:26 PM

Останаха думите...

  Poetry » Love
2K 0 57

              

 

 

               Останаха думите бели
               в изгрева светъл втъкани
               и болката 
               в жаравата скрита
               на залеза тъжен и топъл.

               Времето от мене до тебе
               вписано в късче живот
               в махалото
               на небесен часовник.
               кротко заспало е.

               В сънища безмълвни и топли
               пътуване към тихата вечност,
               докоснало
               нещо чисто и мило.
               Господи... било ли е или не е било...

 

 

 http://www.youtube.com/watch?v=56ufhpGzE-M&feature=related

 

                МУЗИКА >>> Remember me

 

               

                Художник... TAKAKI-art

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нежност, топлота, мекота, светлина, благост и кротост излъчва твоята прекрасна поезия! Има и някаква минорна тъга, меланхолия в нея, но много дискретна и чиста! Да, лазурна, бистра чистота! Поздрави!
  • при теб е така нежно...
    но защо ли тази нежност отронва сълзи...
  • Много красив стих и мелодия...!!!
  • При теб е винаги светло и красиво, идвам често, когато ми трябва вдъхновение! Благодаря!
  • Ще бъде, Маги!!!
    Харесвам шепота на нежните ти думи!!!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...