Останалото - е себеспасение
А аз избрах да бъда недоверие
и не послушах вътрешния глас.
Гласът, със който шепнеше сърцето:
"Не всяка истина прилича на лъжа"
Късметът беше пясък между дланите,
подкова, изкривена от предчувствия.
Очите гледаха, но нищо не видяха,
а думите без мисли бяха глухи...
Подковата отмина... Като тропот
с копитата на коня надалече.
А на гърба му да препускам можех,
но аз избрах да бъда недоверие...
Да бъда ключ във сянка на ключалка,
петно от кръв в измислената рана.
Не задържах предложеното малко
и не научих как да му се радвам...
В очите - шепа дъжд. И всяка капка
е скрила дължината на мълчание.
Е скрила името на малка тайна,
с която сънищата правят рани.
А после ги зашиват. Тъжна мрежа
от спомени, заровени под пепел.
Пожарите, което взеха. Взеха.
Останалото - е себеспасение.
© Дочка Василева All rights reserved.
