Останалото ще изпълня аз...
Денят на твоето рождение е днес, нали?
Бъди щастлива, и обичана бъди!
В току помръкналия блясък на очите
узнах за другите ти дни преди -
изстинали тиренца неугледни,
с чезнещи подире им следи,
повити от безстрастните мъгли
на пожелавано забвение.
Щом искаш, забрави, ала спомни,
дали на щастието птичето свенливо
не кацна някога на младото ти рамо.
Веднъж?! Едва запяло – отлетя
с крилца изплашени? – Не си сама.
Добре дошла в Клуба от двама!
Все пак попитай и смълчаното сърце;
понякога с тъгата го подвеждаме...
Дошло, макар за миг едничък само,
птичето оставило е там перце надежда,
нашепваща през всичките лета,
че може пак да чуем песента му.
Ето, днес дарявам ти полята!
Просто, разпознай у мене вятъра,
ръка подай и нека разлюляни,
голи до безпаметност, изтичаме
в море от багри и упойващи ухания
на диви, неоткъснати цветя-желания!
Също като в моя сън-мечтание:
„Идеш боса през тревите, полудели
от вятъра лазурен на страстта...
Очи в очи, ръце в ръцете взели –
две лумнали под слънцето цветя!
Полагаш на гърдите ми глава...
гнездо уютно там косите ти са сплели...
Безименна?! – Политат птичите ята,
огласяйки простора с фини трели;
От хилядите песенни слова,
с душа попивам най-красивите, които
на този свят жена да назоват.”
В съня ми още облак имаше, гръмовен...
Виж – сбъдва се, сега и тук - над нас!
Небето всеки миг ще проговори,
а тътенът е неговият глас. Не се плаши!
Дори с прегръдка бих могъл да го оборя;
Ела, сгуши се в мен и погледни нагоре...
Щом видиш мълнии как яростно разсичат
надве утробата му, в мъка натежала,
щом сетиш рукналата, благодатна влага
пласт след пласт у тебе да съблича
страха, горчилката, които си събрала,
навярно знак е - боговете те обичат!
От тях какво би пожелала?
В останалото ти се вричам...
1.09.2014
© Людмил Нешев All rights reserved.
