Остани!

Dec 12, 2006, 4:47 PM

Poetry

847 0 2

Как да те забравя аз се питам,
отлетяло време, прекрасни мигове,
как да затворя аз очите
на това безкрайно влюбено дете.

В огледало виждам пак дланта,
да гали пак душата закопняла
и сякаш най- изстрадано в света
жадувам една само дума закъсняла.

„Остани!”- стена и се моля.
„Остани!”- не поемай този път!
Не оставяй това дете на произвола
под опеката на някой кръстопът!

Не заличавай усмивките и дните,
не ги обвивай в тъма.
Защото наранено този път сърцето
не ще се възроди от пепелта.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Diablue (Радослав Славов)

2006-12-14T21:45:56+02:00

""Как да те забравя аз се питам" - явно трисрична ритмична стъпка - дактил, но на следващия ред "отлетяло време, прекрасни мигове," - става анапест,а после "да гали пак душата закопняла" - става амфибрахи..." о_0... Всичко много хубаво, съгласен съм, че ритамът куца, но ако мислиш, че с тези термини ще помогнеш с нещо... смятам че доста се лъжеш. Сорка, но в никакъв случай не мога да приема това за някакъв вид конструктивна критика.
{barby} (Сиса Арбалова)

2006-12-12T20:18:41+02:00

„Остани!”- стена и се моля.
„Остани!”- не поемай този път!
това са думите мисля че е супел
и мисля че нешо за да се получи добре не е нужно да се римува...