Dec 12, 2006, 4:47 PM

Остани!

  Poetry
1.2K 0 2

Как да те забравя аз се питам,
отлетяло време, прекрасни мигове,
как да затворя аз очите
на това безкрайно влюбено дете.

В огледало виждам пак дланта,
да гали пак душата закопняла
и сякаш най- изстрадано в света
жадувам една само дума закъсняла.

„Остани!”- стена и се моля.
„Остани!”- не поемай този път!
Не оставяй това дете на произвола
под опеката на някой кръстопът!

Не заличавай усмивките и дните,
не ги обвивай в тъма.
Защото наранено този път сърцето
не ще се възроди от пепелта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелски Греховна All rights reserved.

Comments

Comments

  • ""Как да те забравя аз се питам" - явно трисрична ритмична стъпка - дактил, но на следващия ред "отлетяло време, прекрасни мигове," - става анапест,а после "да гали пак душата закопняла" - става амфибрахи..." о_0... Всичко много хубаво, съгласен съм, че ритамът куца, но ако мислиш, че с тези термини ще помогнеш с нещо... смятам че доста се лъжеш. Сорка, но в никакъв случай не мога да приема това за някакъв вид конструктивна критика.
  • „Остани!”- стена и се моля.
    „Остани!”- не поемай този път!
    това са думите мисля че е супел
    и мисля че нешо за да се получи добре не е нужно да се римува...

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...