Остани за миг поне!

Poetry » Love

652 0 0

Пременена в светла дреха,

искам отново да те видя аз!

Ела, дай ми ти добро, утеха,

спаси ме ти от този мраз!

Нявга пламък стопли ми душата,

в носталгичен спомен се яви ти,

ангел бял спусна се от небесата,

божествена светлина от теб блести!

И аз жадувам слънчеви лъчи,

дали сърцето ти ще се трогне?

Не, то не ме забелязва и мълчи,

ела, моля те, остани за миг поне!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0